Думите на премиера Бойко Борисов „Чакам действията на главния прокурор по случая Ахмед Емин”, поизчистиха паяжините, полепнали върху един материал, който бях написала на 30.10.2008г. Материалът беше свързан с едно интервю с Ахмед Доган и реакциите, които това интервю провокира у представителите на политическия елит. Въпросът, който се поставя е търси ли се честно истината в България или всичко е една камуфлажна, приспособяваща се имитация на деятелност?
Доказано е, че географската ширина и климатът имат отношение към поведението на хората населяващи съответната ширина и подложени на доминиращото влияние на този климат. Така например една от причините определящи ленността на населението, обитаващо континента Африка, се обяснява с изключително горещото време. Тогава си задаваме въпроса дали местообитаването ни на Балканския ПОЛУостров е причина да сме ПОЛУчовеци – ПОЛУидиоти или всъщност не сме такива, а някой се опитва да ни го внуши вече 20 години. Поредно интервю на Ахмед Доган отново поизчисти позапрашения синтезатор /ПОЛУинструмент – ПОЛУиграчка/, на който българските политици свирят своите парчета, задължително с богатата орнаментика на полутоновете /за тоновете и полутоновете вече всички хора знаят в резултат на преподаденото им от Глория – фолк певица или певица на народа/. Всичко е толкова ПОЛУ, че не може да бъде определено като политическо говорене, още по-малко политически дебат, защото артикулирането щеше ясно да прилича на откровено ЗАЕКВАНЕ, а нашите политици не заекват, а говорят уверено, категорично и високо, само дето нищо не става ясно. Затова политическата артикулация е заменена със свирня на ПОЛУинструмент – ПОЛУиграчка, която от време на време изпищява с единствено лесно разпознаваемия писък на зурна. Какво се разбра като позиция на различните политически ансамбли, породена от въпросното интервю? Първи изразяват позиция завършилите вече част втора на началните солфежи – представителите на ДСБ. С пръст върху черния клавиш, /тонът се понижава с бемол и звученето става драматично, както е винаги когато Костов говори/ лидерът на ДСБ ни запознава с душевното състояние на Ахмед Доган, който бил уплашен и паникьосан. Честно е обаче открито да ни обясни от какво е уплашен, кой го плаши, за да не са уплашим и ние. До него, някак неуместно усмихната до уши, стои Екатерина Михайлова, която услужливо държи „исото” в същата минорна тоналност. Втори са изучилите донякъде курса по начални солфежи част първа представители на ОДС в лицето на шефът на сините депутати Йордан Бакалов, които обясняват ситуацията с придобилото някаква мистичност разбиране за изборен процес. Господин Илчев от НДСВ удря пръст върху бекара и тоналността се променя в малко по-мажорно звучене без да се преодолява липсата на ритмичност. Той говори за части от въпросното интервю, като в негов стил намира да обоснове, без да хвърля конкретна светлина, някаква класификация, а именно: част от интервюто е приемлива, друга част е неприемлива, а незнайно коя точно част може да е предмет на дискусия. Само че докато чакаме да му дойде времето за честна и открита дискусия или за разкриване на картите, по улиците пъплят ПОЛУприведени – ПОЛУизправени ПОЛУмладежи – ПОЛУстарци, а това е жестоко. Идва ред на най-напредналите в музикално отношение, тези които вече са покрили материала върху „Елементарна теория на музиката”. С ПОЛУзагадъчна – ПОЛУзаплашителна усмивка представителите на БСП решават да завоалират фалшивото звучене на този може би прекалено дълго репетирал и концертирал оркестър и по тази причина нечуващ вече ясно отправния тон „ЛА”. Те хвърлят някакво подарено някога и някъде кученце, което със скимтене попада в някаква гора, пълна с вълци и мечки. Никой не обяснява каква е породата и природата на тези зверове и още ли са много гладни. След тези коментари по Нова телевизия започва Биг Брадър и страшният съд, където съдът е уж страшен пък вотът е положителен. Трябва да се съгласим, че всичко е доста объркващо.
Информацията е толкова драматична, че страх насочва ръката към таблетите на д-р Тошков. И тази нощ трябва да се заспи.
Изводът: Отново българските хора са вкарани в капана на страха. Истината е отново погребана зад уклончивите и мъгляво формулирани „принципи” на изненадващо бодрите оркестранти, които от години свирят на една и съща струна.
Вашият коментар