Казвам се Светла Йорданова и желанието ми е да се представя по най-човешкия и непретенциозен начин. Осъзнавам неудобството, което човек изпитва (това притеснение не е относимо обаче за всеки), когато говори сам за себе си. Но аз го усещам почти физически – като изчервяване. Затова ще се опитам да бъда кратка, без дразнещото многословие, което нищо не казва. Завършила съм Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“. Припознавам себе си като зрял човек с придобита житейска опитност и принципи, човек, който е в състояние да изразява собствена позиция по определени въпроси. Имам публикации във връзка и по повод юридическата ми практика, но професионалните ми усилия отдавна не са ми достатъчни, нужно ми е повече. Това, което ми нужно в повече ще изразя с думите на един велик човек. Този човек е Солженицин и от неговата мъдрост ще се опитвам да търся познанието за истинските неща за това, което определяме като ЖИВОТ.
Преживявайки целия си живот при комунизма, аз ще кажа: ужасно е онова общество, в което изобщо ги няма безпристрастните юридически везни. Но общество, в което няма други везни освен юридическите, също е малко достойно за ЧОВЕКА. Общество, стъпило на почвата на закона, но не ПО-ВИСОКО – слабо прилага висотата на човешките възможности. Правото е твърде хладно и формално, за да влияе на обществото благодетелно. Когато целият живот е пронизан от юридически отношения, се създава атмосфера на ДУШЕВНА ПОСРЕДСТВЕНОСТ, умъртвяваща най-прекрасните полети на човека. Да се удържим само с едните юридически подпори ЩЕ БЪДЕ ПРОСТО НЕВЪЗМОЖНО.
Този блог ще бъде територията, в която обикновените хора (този етикет ни е лепнат) ще открият своята НЕОБИКНОВЕНОСТ, която ни е дадена с раждането и ще вдигне бариерата пред възможността ни да бъдем „жалки“ трубадури единствено по масите в бирарии и бирхалета (заради цензурата, налагана от медиите), за да се роди най-после ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО в България, защото е казано, че „ДОКАТО ОТЛАГАМЕ, ЖИВОТЪТ ОТМИНАВА“.
Пожелайте ми „През тръни към звездите!“