Вече двадесет години, ние хората на България, изтърпяваме едно наказание. Присъдата е произнесена „В името на истината” от една казионна структура, поддържана и насърчавана от властта /без разлика, кой е неин титуляр/, наречена Комисия по досиетата. Наказанието е особено тежко, тъй като времевите му предели са неясни или по-скоро клонят към „доживотни”. Режимът на изтърпяване е строг, почти тъмничен, заради плътният облак от лицемерие, обвил конюнктурното нежелание да се достигне до ИСТИНАТА, в името на която истина, уж е произнесена присъдата.
Истината трябваше да изведе на повърхността и да обяви принадлежността на български граждани към Държавна сигурност. Тъй като по дефиниция сме правова държава, конструирането и функционирането на този „Трибунал за осъждане на съвест”, наречен Комисия по досиетата, логично пропиля много законодателно /и житейско/ време и законодателна енергия, за да се скрои и ушие точната му законова одежда – Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Не мога да спестя и да не изпиша, макар и с доста усилия, абревиатурата на този закон, а именно впечатляващото: ЗДРДОПБГДСРСБНА. Практиката ми на юрист аргументира, че при прилагането на закони с подобни дълги и екзотични абревиатури нищо добро не е произлизало като резултат, а нали целеният резултат е именно важен? „Законът трябва да бъде кратък”. Напълно споделям философията на „Резолюция на Европейския парламент от 02 април 2009г. относно Европейската съвест и тоталитаризма”. Но практичният акцент в този документ е завоалираният „упрек послание”, а именно: „Изразява съжаление, че двадесет години след рухването на комунистическите диктатури в Централна и Източна Европа достъпът до документи от личен характер или за целите на научни изследвания е все още необосновано ограничен в някои държави членки; призовава за полагане на истински усилия във всички държави членки за отваряне на архивите … …, въпреки че трябва да се предприемат мерки, за да се гарантира, че с този процес не се злоупотребява за политически цели”. Изводът, който се налага и възпитано ни се подсказва, е че: забавянето ни е голямо и трябва да побързаме, и че използването на този закон за устройване на пиршества и зрелища за удовлетворяване на користни политически цели е реална прогноза за нас. Посланието е почти пророческо.
И като приемам като основополагащо в този блог търсенето на отговор как юридическите опори и разиграващите се въз основа на тях политически фарсове рефлектират върху живота на всеки един от нас, ще се опитам да поставя гражданската диагноза.
Че сме осъдени на политическа каторга това като да са прозрели и в Европейския парламент. Но дали се досещат, че вече двадесет години, експлоатирането и интерпретирането на една и съща тема, се опитва да превърне обществото ни от едно болно общество в едно още по-болно общество, в което мнителността, параноята, търсенето на врагове навсякъде около нас, страхът, безпокойството, омразата, противопоставянето са се превърнали в симптоми на едно безкрайно тежко ХРОНИЧНО заболяване: „ОБРЕЧЕН ДА НЕ ВЪЗСТАНОВИ ВЪТРЕШНОТО СИ РАВНОВЕСИЕ и ДА НЕ НАМЕРИ СПОКОЙСТВИЕ НА ДУХА”. Истината е, че прилагането на ЗДРДОПБГДСРСБНА не е лекарственият препарат, който ще доведе поне малко до облекчаване на нашето страдание. Напротив: начинът, по който той битува в ежедневието ни е циничен и безпощаден. Дават ни се малки дози отрова /от време на време/, за да е на сто процента сигурно разболяването ни и от „РИГИДНОСТ”, за да е на сто процента сигурно нашето вцепенение и парализа на съзнанието при мисълта, че около нас витаят страшни тайни и отвсякъде ни дебнат демонични сили /щатни, пък и нещатни сътрудници, агенти, държатели на явки, прокрадващи се злодеи/. Въпросът, който трябва да изкрещим на висок глас е „Няма ли да има край този СЪСПЕНС?” Но въпросът рикошира /и отново не получава отговор/ в шарлатанството на поредния лозунг, дефиниран от посочената комисия като „Да вдигнем завесата”. Цинизмът се състои в това, че не става дума за вдигане на завесата, а само за нейното лекичко ПОВДИГАНЕ, ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ, в резултат на неясно откъде появило се течение. Това течение е заради незатворена врата, през която необезпокоявано проникват заразите, които причиняват посочените по-горе заболявания. Д-р Жозеф Игнаций Гилотин, който е изобретил гилотината като средство за отнемане на живот, се е ръководел от това, че целта на наказанието е да се отнеме именно живота, а не да се причинява физическа болка. Дори палачът е проявявал милост към престъпниците, като се е стараел да върши работата си БЪРЗО и ЕФЕКТИВНО, което не е ли еквивалент на хуманност. По отношение на нас НЕВИННИТЕ обаче милост няма. Поредното бомбардиране с поредния списък от щатни и нещатни сътрудници, агенти, държатели на явки е стресиращ фактор, който ни откъсва от някакъв пореден опит да се съсредоточим върху важните неща от ВАЖНИЯ НИ ЖИВОТ. Отказът да се затръшне тази врата веднъж завинаги пречи да приемем ПОЗИТИВНОСТТА като опора в усилията ни да намерим пролука в бълбукащата и завличаща тиня на ПОЛИТИЧЕСКАТА ЗАБЛАТЕНОСТ в България.
За съжаление тази комисия не само не се готви ДА ВДИГА ЗАВЕСАТА, но и чертае „Стратегия за развитие … … 2009-2012г.”, в която четем „Заложените стратегически намерения и амбиции отразяват реалната среда и дългосрочните възможности за развитие на комисията ... …”, както и определя оперативни годишни ПЛАНОВЕ /за планирането да звучи познато/. Бюджетът /формиран от нашите данъци т.е. плащаме си, за да ни тормозят/ на тази комисия за 2009г. е бил 12’ 068’000.00 лева, а за 2010г. е 8’600’000.00 лева. Цинизмът е потресаващ и едва ли има нужда от коментар.
„В името на доброто и справедливото”, ние ЧОВЕЦИТЕ трябва да произнесем своята насрещна присъда. Който има нещо да казва да го каже ВЕДНЪЖ И ЗАВИНАГИ и да се сложи точка /има и такъв препинателен знак/ поне на едно нещо в тази държава, да се сложи точка на това позорно заиграване с човешкото достойнство и човешкото търпение, поне един процес в България да намери своя завършек. Който е вършил мръсотия да потърси прошка от Господ и да се надява да му бъде простено. Пък може и да поиска ИЗВИНЕНИЕ. А ние ЧОВЕЦИТЕ искаме само да бъдем оставени на мира и да не бъдем заливани вече с киселината на изгаряща и модифицираща ни омраза. Отказваме да бъдем заразявани повече с миазмите на противопоставянето и манипулативно да бъдем вграждани като сенки, за да легитимираме една МОГИЛА НА ИЗБИРАТЕЛНОТО МЪЛЧАНИЕ и ИЗБИРАТЕЛНОТО ГОВОРЕНЕ.
Вашият коментар