Клетката е основна форма на организация на живата материя. Тя представлява микроскопично по обем телце, в което се извършва обмяната на веществата и постоянното самообновяване. Клетките имат различна форма и големина.
Също като клетката, всеки един от нас, като индивид, притежава уникалната и неотменима същност да бъде изграждаща единица в структурата на човешкото общежитие, което все не може да получи своята легитимация като гражданско общество. Също като клетките, които се различават по своята форма, големина и функции, и ние хората притежаваме благословията да бъдем различни. Различаваме се по своите физически и интелектуални възможности, по целите, които си поставяме в резултат на даденото ни от Бог право на избор, по мечтите, които преследваме, по интересите, които мотивират действията ни през краткото време на привилегията да пребиваваме точно сега и точно сред тези други останали, с които трябва да извървим пътя си. Тази различност резервира за всеки един от нас точно и прецизно /по волята на Бог и дадения ни от него избор/ място в структурата на обществото. Затова всеки е важен, защото отсъствието на когото и да било от нас, самотата и бягството на всеки един от нас ще наруши целостта на системата, ще я обезцвети и като резултат ще я превърне в нещо друго. Когато са поотделно клетките са толкова малки, че не се виждат с просто око, а могат да бъдат наблюдавани само с микроскоп. Също като клетките и ние хората, като боледуваме от самота и от чувство за малоценност, сме невидими сенки, които блуждаят в угнетяващото си ежедневие. Но на всеки четири години, изскърцват в поразителен синхрон не една и не две запрашени врати на едни поизхабени и очукани шкафове /в тях домуват множество реквизити/ и оттам се вадят неща. Те поразително приличат на микроскопи. Операторите на тези микроскопи, защото това са именно микроскопи, започват внимателно вглеждане. Тези оператори са вече поостарели и демоде /като микроскопите си/ и вече дори са им нужни очила в опитите да уловят във фокус какво е останало. Те нервно се опитват да увеличат блендата на уредите си, за да получат по-голяма осветеност. Тъй като отдавна бродят из гробището на мъртви идеи, друго не им идва на ум. Находките, които правят „на терен” са потресаващи /поне са такива за хора със съхранена нормалност и човечност/, тъй като много от клетките са загинали, други се гърчат в агония, а все още мърдащите жизнеспособни клетки са все по-малко. Миризмата на загниващи надежди, гледката на ампутирани мечти, напълнили погледите с празнота, не могат да прекършат арогантността на тези оператори, които отново и отново искат да се нахранят със живителните сили на малкото останали здрави клетки.
Какво се е случило през изтичащите нови поредни четири години?
Цитоплазмата е основна съставна част на клетката, където протичат различни химични реакции. В нея се разкъсват молекулите на хранителните вещества и се освобождава запасената в тях енергия. В цитоплазмата се съединяват малки молекули и от тях се създават големи молекули. Цитоплазмата е нашият душевен свят /нашата основна същност/, без който свят е немислимо физическото ни съществуване. Чрез него ние имаме благодатта да познаем живота с неговата изключителна пъстроцветност: добро-зло; красиво-грозно; истинско-фалшиво; пълно-празно; любов-омраза; приятелство-предателство. Според наученото и според нашия си личен избор ние светосъзерцаваме като нареждаме живота си като избираме начина, по който да случваме нещата, хората, с които да общуваме, нещата за които да мечтаем, целите, които да преследваме, да „размножаваме” наученото, за да се превръщаме в по-съвършени и високоорганизирани единици – личности. Но това е единствено възможно когато сме познали и избрали себеуважението, когато сме се припознали като неповторими и заслужаващи да изживеем всеки даден ни миг с достойнство. Но вътрешният ни свят /цитоплазмата/ е заразен от външни клетъчни включения, различни по структура непостоянни, но изключително агресивни, образувания. Към клетъчните включения спадат пигментни зрънца /оценяват ни според цвета, но не и според качествата ни/, частици слуз и капчици секрет /бомбардират ни с омраза, противопоставяне, превръщат ни в декор на безконечни, безпринципни кавги и свади, привличат ни като съучастници във фарсове като съсипват СПОКОЙСТВИЕТО НА ДУХА и нормалното протичане на жизнения ни процес/. Когато тези външни вмешателства и злосторничества са твърде интензивни и продължителни във времето, те нарушават правилното функциониране на клетката и тя, клетката, започва да се изражда. Веднъж започнал този процес на израждане трудно може да бъде спрян, но затова пък открива хоризонт за приложение на прозрението на Наполеон, че „Хората се управляват по-лесно чрез пороците им, отколкото с добродетелите им”.
Циркът „Първанов-Дянков”, цинизмът в размиването на отговорността между множеството институции за злощастната участ на Сашко от Сандански, гадните и приведени анализатори на политическите процеси, които все повече приличат на изключително болни от лицемерие и непочтеност /припомнете си неврастеничните изстъпления и поведението на Андрей Райчев в „Нека говорят с Росен Петров” досежно сексуално различните/ съставители на психорешетки на тези, които са в контролния център /ядрото на клетката също е в плен/ на обществото, да се замислим върху реториката на медиите, където думите на пръкнали се от договори за възлагане на частни поръчки „журналисти” „хвърлят думите на масата като късове говеждо месо на касапски плот” .
Този геноцид трябва да има край и неговата обреченост е сигурна само ако се върнем обратно към себе си, не преотстъпваме волята и живителните си сили на герои от комикси, а впрегнем до краен предел дадените и присъщи ни сили на доброто и съзиданието. Трябва да го направим час по-скоро, защото „Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава”.
Клетката е жива система, която поддържа и възстановява своята цялост, приспособява се към условията на околната среда, расте, развива се и изпълнява своите функции и тъй като е „Време разделно” нека се заразим от прилепчивостта на ДОБРОТО, „за да измерваме живота си с постъпки, а не с време”!
Вашият коментар