Различни класации на читатели, критици и издатели резервират място на „Великият Гетсби” на Ф.Скот Фицджералд сред десетте най-добри англоезични романи. Както самият автор споделя „…решил съм да напиша нещо различно – нещо необикновено, красиво, простичко и същевременно заплетено….”. И когато се потопим в атмосферата на романа ни връхлита триумфът на авторовия замисъл. Изпод перото на твореца изплува животът такъв какъвто е: и сложен, и простичък; и красив, и грозен, но във всички случаи НЕОБИКНОВЕН, колкото сме необикновени, уникални и неповторими хората, които сме главни действащи лица във ВЪЛШЕБСТВОТО ЖИВОТ.
Определят „Великият Гетсби” като роман за дръзкия възход и шеметното сгромолясване, за крехката и съмнителна сила на парите, за амбицията, успеха и надеждата. Творецът преплита в сюжета на своя роман всяка една от тези линии по един великолепен и ненатрапващ се начин. Той ни открива възможността за избор и оценка като кодира в поведението на своите герои ключът към разчитането на различните ценностни системи, които са се превърнали в съдба на Том Бюканан, на Мъртъл и господин Джордж Уилсън, на мис Бейкър, и разбира се на Дейзи и Гетсби. Майсторството на великия романист се изразява в чувството за познатост на случващото се в романа, защото в отделните епизоди припознаваме вълнения, трепети, страхове, гняв, все познати ни усещания, от това, което ни заобикаля в нашето ежедневие.
Макар и не единствено перфектно обоснована тема в романа, темата за любовта е доминираща, тя е отправната точка за всички други търсения и попадения на автора. Авторът изгражда своето произведение като невероятен психолог, насища го с непреходните и общовалидни психологически категории и теми, като тези за доброто и злото; за истината и лъжата; за красивото и грозното, за любовта и доверието. Това са все категории, които подчиняват поведението и изобщо живота на човека. Така като сравняваме нещата от живота ние избираме своето място и своята роля. За Гетсби този избор е категоричен, а именно той притежава „….изключителната дарба да се надява с една романтична находчивост…” . Съдбата на Гетсби е изцяло подчинена на Дейзи, тя е обектът на неговия интерес, любовта към нея е неговата върховна ценност. Гетсби прави своя избор „…да огледа живота през един единствен прозорец.” , през прозореца, съграден от всепоглъщащата любов към една жена. Неговият поглед е съсредоточен в „ ….. зелената светлина в края на Дейзиния док.” и бляскавите светлини на организираните от него буйни пиршества не са в състояние да отклонят вниманието му от тъй жадуваната зелена светлина. Този привлекателен и интересен мъж избира да регистрира и улавя трептенията на света, заслушан в гласа на Дейзи, която има „…..от онези гласове, които карат ухото да следва извивките му, сякаш всяко слово е съзвучие, което никога вече няма да се повтори….”. Така заслушан в този глас, шепнещ дълбоко в сърцето му, Фицджералд довежда Гетсби до момента в който се случва срещата между двамата. Не можем да останем безучастни към цялата палитра от чувства и емоции, завладели този иначе уравновесен и силен мъж. Неговата колебливост и несигурност са затрогващи. Те издават бушуването на изпепеляваща страст и влечение, които замъгляват трезво мислещия Гетсби и го поставят на колене пред една голяма пречистваща любов, която той е превърнал в смисъл на своя живот. „Трябвало да е имало моменти, дори този следобед, когато действителната Дейзи не е отговаряла напълно на мечтите му – не поради някаква нейна грешка, а вследствие на огромната жизненост на илюзията му. Тя се бе простряла отвъд нея, отвъд всичко. Той се бе хвърлил в тази илюзия с творческа страст, като през всичкото време й е прибавял по нещо; украсявал я е с всяко светло перце, което му е попадало. Никакъв огън, никаква сила не може да унищожи онова, което човек скътва в бленуващото си сърце”.
Всеки от нас върви към своята Голгота с безшумността или пък с кънтенето на своя си ИЗБОР, също както логичните стъпки на Гетсби го извеждат до неговата Голгота, където той привнася своя живот, за да ги има тях, ЛЮБОВТА и НАДЕЖДАТА.
Вашият коментар