Гражданска инициатива
Изложеното не е прокламация в защита на политическите партии, а съображения относно противоконституционността на т.нар. „инициативни комитети“, издигащи кандидати за президент и вицепрезидент.
Това е гражданска инициатива, която поставя във фокус наличието на едно дълго премълчавано противоречие в съществуващия правен ред.
„Износването на политическите партии“ не е само проблем на българската действителност, но тук се съсредоточаваме само върху нея – българската действителност. Като конкретни проявления на „партийното износване“ се обективират: ниска избирателна активност, която дискредитира самата идея за представителна демокрация; непостоянна и стихийно мобилна членска маса; осезаемо затихващо и/или почти никакво доверие у тях; необуздано роене на партии с размити и хитроумно мислени „идеологии“.
Осъзнаваме, че всеки намек нужна ли ни е такава пренаселена политическа сцена, както и че всяко усъмняване в ролята и значението на партиите би се приело за мракобесно залитане по миналото.
Така достигаме до логичния въпрос: защо все пак не идва „банкрутът на партийността“, по каква причина и откъде партиите съхраняват и черпят своята жизнеспособност?
Отговорът се съдържа в член 11 от българската конституция (КРБ), където са очертани конституционните основи, върху които е стъпила политическата система на България – обществената система за упражняване на държавната власт, като член 11, ал.1 обявява „принципа на политическия плурализъм за основно начало на демократичната политическа система“.
Но кой или кои са допуснати в тази система? Голямото, естествено и оправдано очакване е СУВЕРЕНЪТ да властва и в тази система.
Според член 11, ал.3 от КРБ обаче „Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политическите партии, както и условията за тяхната дейност се уреждат със закон“. Член 12, ал.2 КРБ слага точка на съмнението относно факта на фаворизиране на политическите партии като единствените властелини на политическия процес – „Сдруженията на гражданите, включително и синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии“. След тягостно смълчаване изводът, който се натрапва от само себе си е, че българската конституция слага знак на равенство между политически плурализъм и многопартийност. Тя ги отъждествява. Държавността е поднесена на единствените субекти на политическата власт – партиите. А за хората, за човеците като част от интегритета на суверена, не остава нищо друго освен да чакат защита на основните си права от политическите партии, които в оспорвана битка помежду си получават държавното управление.
Задължителната дистанция между конституция и политика е нарушена. Пътят на суверена към държавното управление е ограничен от жесток „визов режим“ – липсват конституционни предпоставки за самостоятелно участие на гражданите в политическия процес. Следователно, за добро или лошо, демокрацията е организирана като партийна демокрация. Доброто може да се артикулира като насърчаване на достатъчно представителни идейни течения, които в политическата област да консолидират „множество възгледи, идеи, разбирания за осъществяването на държавната власт“. Конституционноправната наука също говори за политическите партии като за основни субекти на политическата система, като няма и дума кои са другите (по аргумент на противното явяващи се „второстепенни“).
Тези „второстепенни“, завоалирани, субекти на политическия плурализъм придобиват силует, обаче, в най-политическия закон – Изборния кодекс (ИК) и са назовани ИНИЦИАТИВНИ КОМИТЕТИ. Те представляват група физически лица, които се сдружават с определена цел – издигане на кандидати. Тяхната активност дава динамика на едно производство от последователно осъществявани и наслагващи се юридически факти с проявлението на които, Изборният кодекс свързва определени правни последици. Техен завършващ акт е едно лице да придобие качеството КАНДИДАТ за участие в избори. Тези граждани, при осъществяването на тази безспорно ПОЛИТИЧЕСКА ДЕЯТЕЛНОСТ, категорично извършват сдружаване за постигането на конкретно целен и желан правен резултат. Те материализират своята деятелност като взимат предписани от ИК нарочни решения. Тези решения са гражданскоправни волеизявления, които са неоспоримо политически ориентирани да проявят правните си последици в изборния процес. Но тези техни цели са в пряко противоречие с член 12, ал.2 от КРБ, който въвежда недвусмислената забрана: „Сдруженията на гражданите, включително и синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии“. По изложените съображения намираме, че съществуването на т.нар. ИНИЦИАТИВНИ КОМИТЕТИ и член 12, ал.2 от КРБ са в отношение на невъзможна колаборация. Конституционна уредба не допуска други участници – като ИНИЦИАТИВНИТЕ КОМИТЕТИ в този процес.
Участието в избори, в това число и достигането до номинация на кандидати, е извършване на политическа дейност, която преследва политически цели, нещо което КРБ позволява само на правните субекти, които са се организирали като ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ.
Изпращаме Ви настоящото с надеждата, че ще възприемете нашите доводи и в качеството Ви на „лице с правен интерес“, ще обжалвате решенията на ЦИК за регистриране на ИНИЦИАТИВНИ КОМИТЕТИ, пред Върховния административен съд, като противоречащи на Конституцията на Република България.
град Пловдив
04 октомври 2021 г.
С уважение: Светла Йорданова
Контакти
me@svetlayordanova.com
0888 616 505
032 620267
Вашият коментар